Voice it!

Национална мрежа за децата организира събитие, в рамките на което промотира нуждата от повече гласност, която да се дава на младежите. 

На събитието Voice it дузина организации, работещи с млади хора, показа дейностите си. Не си представяйте обаче най-обикновено изложение на организации! Всяка организация представи по забавен, включващ участващите младежи начин своята дейност. На нашия щанд младежите влизаха в ролята на ментори и даваха съвети на подрастващ.

 voice it

Спечелихме и литературен конкурс!

Приятели, спечелихме и литературен конкурс! „За енджиотата и хората“ цели разбираемо и интригуващо обяснение на дейността на неправителствените организации. Конкурсът е организиран от фондация „Лале“ и НПО портал. В първото му издание се включиха 48 текста. Вижте нашия:

За стъпките, младежите в неравностойно положение и пътеводителите
 
Помните ги, нали? Джордж и Лени – единият пазеше другия да не направия някоя беля.  И не че Лени не можеше да върши работа – просто имаше затруднения и трябваше да му се даде време и спокойни обяснения. А бели все ставаха. Лени просто обичаше меки и пухкави неща.
 
Ами, нещо такова.  Възрастни (зрели, мъдри, знаещи, можещи и куп други хубави качества) помагат на младежи (уплашени, неориентирани, неопитни и все такива неприятни черти, които може да имаш) да се справят с всевъжможни трудности, които живота, или още по-гадното – училището, все скупчват пред теб. И не че младежите, израстнали без родители, не могат да се справят сами – просто не знаят много неща, които всички останали считат за елементарни и им трябва време, обяснения и малко помощ. Нашите доброволци-ментори им помагат да не направят някоя беля. А малки бели  все стават.  Младежите просто  обичат да се забавляват  и  честичко  забравят  за срокове, ангажименти и други дреболии.
 
Как помагат нашите доброволци? Водят младежите стъпка по стъпка из необятния свят на уроците, избора на специалност, кандидатстването, търсенето на работа, справянето с всички документи, квартири и други подобни. Прилича малко на онова така популярно сватбарско хоро – три напред, една назад. Чертаете цел, правите крачка към нея, попълвате заедно документите, изпращате ги, после все нещо се случва, все изниква някоя „спешна работа“, някой срок е пропуснат и се връщате назад. После пак с голям мерак напред и все така, докато постигнете целта. Възрастните се виждат с младежите, говорят си за трудностите, които вторите срещат, как да ги преодолеят, какви може да са последиците. Възрастните споделят опит, знания, умения. Възрастните насочват към поставянето на цел. И после побутват младежите по стръмния път към изпълнението й.
 
И ако всеки галактически стопаджия има нужда от хавлия и пътеводител, то всеки младеж, излизащ от институция, има нужда от ментор и воля. За менторите отговаряме ние. Те са мъдри и опитни като магьосника Гандалф, справяли са се с трудности като Робинзон Крузо, запазили са нещо детско като Питър Пан и са безкрайно търпеливи. И най-важното – истински земни хора са. Те не дават пари, а съвети, време и внимание. А времето и вниманието са скъпи стоки.
 
Това е нашата мисия: помагаме там, където институциите спират, защото младежите в неравностойно положение са вече големи и зрели (а се оказва, че много от тях дори не са разбрали, че токът и водата се плащат). Помагаме чрез доброволци, които искат да дадат нещо на хора, имали по-малко късмет. Важно е, защото всеки би трябвало да може да е самостоятелен  голям човек,  да  развива  уменията  си.  С  по-прости  думи  (и  до  тук  с литературния език) да завърши училище като всички деца, да си намери жилище като всички самостоятелни хора, да се справи с търсенето на работа като всички големи.
 
Автор: Гергана Кичева, програмен директор

Изпълнихме проекта и имаме мрежа от доброволци!

Фондация „Стъпка за България“ завърши проекта „Изграждане на доброволческа мрежа в подкрепа на младежи в неравностойно положение“, финансиран в рамките на програмата за подкрепа на НПО на ЕИК (www.ngogrants.bg).

 

В рамките на проекта проведохме общо 7 обучения, целящи не само придобиване на необходите знания и умения за работа с младежите, но и спотяване на екипа от доброволци. Темите включваха коучинг, целеполагане, как да сме „атрактивни“ за младежите и да задържаме вниманието им, как да позлваме интереактивни методи за работа (игри, например), какви са характеристиките на младежи, израстнали без родителска грижа.

 

Сега вече сме уверени, че менторите-доброволци са подготвени адекватно да общуват с младежите и да ги съпровождат към постигането на целите им и самостоятелния живот.

 

Проведохме и 24 месечни срещи за доброволците – споделяхме трудности, но и множество успехи, почувствахме се като част от голяма общност, преследваща обща благородна цел, сприятелихме се. 
 
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Стъпка за България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.
 
seminar

Връчване на стипендия „Стъпка за България“

На Закриващия семинар по проекта връчихме и стипендията на фондация „Стъпка за България“ на двама от нашите младежи. Гордеем се с тях – студенти, спортуват активно и преследват целите си!

Скъпи младежи, продължавайте все така, защото вие давате смисъл на работата ни!

Средствата за стипендиите са предоставени с любезното съдействие на г-н Емил Вис.

Ина Апостолова: Хората са носители на доброто

Ina Apostolova

Ина Апостолова

Що е то да си ментор във Фондация „Стъпка за България“? Днес повдигаме още малко завесата в разговора ни с Ина Апостолова, надникнете и вие!

 

Защо реши да бъдеш доброволец?

-Харесва ми да работя за някаква кауза и намирам смисъл в това. Смятам, че в България доброволчеството не е много добре застъпено и искам да бъда част от организация, с която да го развиваме заедно.

А защо избра точно програмата на „Стъпка за България“?

-Защото ми се стори по-уникална. Повечето идеи, в които участват доброволците са свързани с ходене в жилищата, където те се срещат с младежите, докато тук ми се стори, че има повече свобода и интерактивност. Можеш да помагаш на едно дете не само, ходейки в дома и виждайки го в определено време, а можеш да го водиш на различни спортни мероприятия, да си му ментор и приятел, да го виждаш извън дома и да не е толкова редуцирано.

Каква е ролята на ментора според теб?

-Със сигурност доста обширна, тъй като от една страна ти имаш чисто практически ангажимент свързан с да кажем кариерно, учебно развитие на твоя младеж или девойка. От друга страна ти си нещо като подкрепящ човек за него, ако той желае да сподели за личния си живот, въобще за някакъв проблем, който го измъчва в момента или пък, каквото и да е свързано с неговата личност. И другата страна е, че по някакъв начин с твоето отношение му даваш пример, (ролеви модел е силно казано) но все пак, общувайки с теб той изгражда модел на подражание или може би вдъхновение. Ролята на ментора в всеобхватна и не може да се ограничи само в едно направление.

Ти чувстваше ли се достатъчно подготвена, когато реши да се запишеш в програмата за ментори?

-Не, в началото все още нямах точна представа какво да очаквам, но в следствие на обучения и разговори с хората от „Стъпка за България“ ми се изясни какво е менторство и как да сме успешни ментори. В началото може би си го представях по-идеалистично и розово, отколкото е в действителност. Знаех, че е сложна работа, но незнаех колко.

Почувства разочарована, когато двамата младежи, с които си започвала да работиш се отказаха от програмата?

-Вторият не се е отказал със сигурност, все още изчаква. Първият – да, защото не ми стана ясно защо се отказа… може би ако знаех конкретната причина.

Но си намерила сили да продължиш.

Да, може би има значение, че ние с него все още не бяхме развили кой знае каква силна връзка и може би ако работиш с даден човек 4-5 месеца и тогава той се откаже, е по-трудно да го преглътнеш.

Доброволчеството в България все още не е много разпространено, а ти вече повече от една година си в програма за доброволци. Това отнема ли ти нещо?

-По-скоро не. Единственото, което е като минус за мен е дългия период, в който чакам да се намери младеж, с когото да сме подходящи да работим заедно. Това са негативите, но чувстваш, че допринасяш с нещо.

А като време?

-Не ми отнема много време, но аз така или иначе през свободното си време обичам да съм заета с такъв тип дейности, така че не смятам, че ми отнема нещо и, че е някакъв негатив от времева гледна точка.

Защо според теб доброволчеството не е популярно у нас?

-Аз имам чувството, че е популярно или аз се движа в такава среда, с по-млади хора, които са по-активни. Нямам някакви наблюдения да не е популярно.

Виждаш тенденция да нараства популярността му или, че на този етап вече е популярно?

Не мога да обобщя, защото човек вади изводи от средата, в която се движи и може би от там имам такова нещо. Повечето хора, с които общувам правят нещо, дори и да не е постоянно – спорадично, например даряват дрехи, затова мисля, че е популярно.

Ти си психолог, има ли според теб успешен профил на доброволец и по-конкретно на ментор?

-От една страна се изкушвам да кажа, че има по-подходящи, но от друга страна хората се развиват и не можем да ги изключим като неподходящи, т.е. ако той развие определени качества би могъл да бъде успешен ментор. Като качества за успешния ментор – да е търпелив, да може да разбира гледната точка на другия и да можеш да си обясняваш поведения, които на пръв поглед изглеждат странни, да можеш да видиш какво стои зад тях, да си рефлективен – да умееш да наблюдаваш себе си и хората, да си толерантен и най-вече е много важно да не се подхлъзваш по идеята, че ти искаш да развиеш твоя младеж/девойка в някаква посока, по-скоро да гледаш на себе си като на човек, който ще му помогне да разбере какво иска и как иска да се развие, т.е. да нямаш усещане, че трябва да контролираш нещата.

Има много неправителствени организации, които работят с деца и младежи. Според теб къде трябва да се насочи голяма част от усилията им, за да помогнат за реализацията на младежите след напускане на жилището, в което са настанени?

-Установено е, че децата, израстващи в институции не получават достатъчно внимание, грижи и любов, което не развива у тях определени качества и умения, а крайните последствия от това са, че те се чувстват не интегрирани и не могат да се реализират на пазара на труда. Всичко тръгва от първоначалната грижа, свързана с родителската фигура. В тази посока има деинституционализация. Но сме в такъв процес, който хваща едни деца на седем, други на петнайсет години. За тези, които са в началото – да кажем, че имат добър старт. За другите – може би трябва да се разглеждат по възрастови групи. Би било хубаво да има повече доброволци, които не се грижат само за научаване на уроци или подпомагане от гледна точка на знания или работа, но и създаване на добра връзка с младежа или девойката и не трябва да се ограничаваме само с хора, които са над 18 години, може да се започне от малко по-рано. Смятам, че това е конструктивно. Приемната грижа също смятам, че е добър вариант.

А имаш ли наблюдения за общественото мнение за децата/младежите дали ги притеснява или им пречи?

-Според мен, по скромните ми наблюдения по-скоро ги притеснява и по-скоро пречи. Особено в малките населени места, това което съм чувала от познати хора там е по-скоро- не наемай на работа такъв младеж, той е от институция и всякакви предубеждения. Обаче пък има една нова тенденция – социално предприемачество. Това са хора, които знаят за какво става въпрос и самите те са склонни да наемат младежи и девойки и да ги развиват по някакъв начин.

Какво би те отказало от програмата на „Стъпка за България“?

-Лични проблеми, липса на време, преместване в друг град, незнам може да се случи нещо или пък ако видя, че не съм ефективна. Но по-скоро бих се отказала от менторството като ментор, иначе аз имам някакви идеи за развитие и мога да помагам с други неща…Ако видя че не съм ефективен ментор ще се откажа, но сега не съм стигнала до тази идея, все още се опитвам.

В какво вярваш?

В хората и в доброто, защото хората са носители на доброто.

Среща с настолни игри

Прекарахме незабравим следобед с младежите и се почувствахме като младежи! Играхме настолни игри, неусетно учехме за управление на ресурси, целеполагане, комуникация, забавлявахме се и още повече си заобичахме работата!

Целта на срещата беше да поиграем всички заедно, ментори и младежи, и чрез забавления да говорим с младежите зз важни теми, засягащи самостоятелността им. Менотрите ни се подготвиха за тази среща по време на обучението, проведено предния ден. 

Срещата се състоя в неделя, 25.10. Благодарим на Къщата На Трите Трола за гостоприемството! 12189590_10205258967733089_45101039764573072_n

Инициативата бе осъществена с любезното съдействие на Американското посолство в България.
b_d9e8019b593db7b4e1150f721c8c2261



Archives by Month:


Archives by Subject:


Archives by Year:

  • 2018
  • 2017
  • 2016
  • 2015
  • 2014
  • 2013
  • 2011