Петя Попова: Винаги съм искала да работя с младежи и да помагам

DDM_0777

Петя Попова

  Запознайте се с Петя Попова, инжeнер по микроелектроника и ментор в програмата на фондация „Стъпка за България“.

Защо стана доброволец?

– Винаги съм имала желание. Просто до преди това не съм имала много време да го правя, защото още учих и работих. Когато завърших магистратурата, записах докторантура, но си казах, че тя е по-свободна като възможност и понеже ми остава само работатa като ангажимент, реших, че сега е моментът да го направя това нещо. Винаги съм искала да работя с младежи и да помагам. Винаги съм знаела какво искам да правя и затова ми е било лесно, но много от моите съученици не са знаели какво искат, затова смятам, че е важно младежите да се насочват и да им се помага.

Ти си ментор вече от 1 година. Можеш ли да си спомниш първата и последната среща с младежа, с когото работиш?

 – Последната беше преди 10 минути. И първата също много добре си я спомням. Той беше взел няколко учебника, които му бяха предоставени от „Стъпка за България“, подписа се, че ги е взел и ще си ги върне и така се запознахме. В началото беше по-притеснителен.

Каква е промяната, която виждаш в него от първата до последната среща?

 – Той завърши успешно учебната година. Имаше моменти, в които се колебаеше, но вече завърши 9-ти клас. Успя да си смени работата и да излезе на квартира. Според мен има положителна промяна.

Какво даде ти от себе си, за да видиш тази промяна?

 – Много съботи и недели. Особено през учебната година, ние се виждаме всяка събота и неделя, за да учим заедно. Решаваме задачи по математика, учим по английски, физика, история, пишем каквито домашни има. Той е много съвестен обаче и винаги си ги прави. Общо взето дала съм малко познания от 9-ти клас и време. Главно време, което е най-важното.

Явно желанието му да прави всичко това се дължи на теб.

 – Донякъде да. Той имаше желание и преди мен, но е допълнителен стимул, когато някой ти помога и виждаш, че успяваш.

Знаеш, че има много и различни програми, в които се полага грижа за децата и младежите в неравностойно положенние. Според теб какво още трябва да се прави и може ли да се направи изобщо още нещо, за да постигнат децата по-добра реализация в живота? Ти имаш контакт с младежа, какво е можело да бъде направено за него, а не е било направено?

 – Преди не съм имала поглед, но след като станах ментор ми прави впчатление едно единствено нещо, че материалното го има, но никой не иска да даде внимание и време. Никой не иска да дарява внимание и време за тези деца.Всеки е много забързан, всеки няма време и всички сме много заети. Пари има, има много ресурси и възможности. За Коледа те почти нямат свободен ден, защото все отнякъде ги дърпат да ходят на партита, на мероприятия. Това, което им липсва е внимание и време. Мисля, че точно това даваме ние.

IMGP0842-Edit-2

Петя Попова

Повечето хора, които намират време за тях като че ли са доброволци. Доброволчеството става все по-популярно в България. Според теб какъв е успешният профил на добрият доброволец?

 – Част от успешния профил е да не губи мотивация и да бъде търпелив.

А имала ли си нужда като ментор от някакви по-специализирани познания, т.е. мислиш ли, че ако имаше познания в някаква определена област би била по-полезна?

 – Ние не сме специалисти психолози. Младежите ни приемат по-скоро като приятели и просто ние трябва да сме мотивирани, за да го правим. Но всъщност беше хубаво първоначалното обучение, което ни проведоха от фондацията. Това е добра подготвка за човек, който досега не се е сблъсквал с подобна ситуация.

Срещала ли си притеснение у младежа за начина, по който го възприемат околните?

  – Повечето от тези младежи са по-затоврени, особено ако са поставени в голяма група. Според мен той не се срамува от околните, но не е супер активен, по-притеснителен е.

Кои са страните, които могат да работят, за да го няма или поне да се намали това притеснение? Не само за твоя младеж, а като цяло.

 – Да се занимават повече хора с тях и по-отрано. Те не се приемат за различни, защото така са израснали и това е тяхната история. Те не го приемат трагично и ние не трябва да го приемаме трагично, за да не им го насадим. Просто наистина повече хора да се заниамват с тях, да не са изолирани и само да се трупат едни пари няъде там.

Как реагират твоите приятели и познати на твоето менторство в „Стъпка за България“?

 – „Това е чудесно“, „Това е страхотно“, „Много хубаво, ама аз сега нямам време“. Общо взето реакцията на всички беше такава.

Коя е най-голямата трудност, която срещна ти през изминалата година в работата си с младежа?

 – В началото ми беше трудно да свикна с неговото темпо, като начин на мислине, на възприемане на нещата.

 С какво ще запомниш тази една година?

 – С много положителни емоции. Например, младежът ме изненада много сладко на коледа. Беше ми донесъл подарък, опакован в розова хартия, личеше си колко много се е постарал. Беше ми купил бухaлче и аз се учудих как се е сетил, защото бухaл се подарява на учител. Той каза, че не е знаел, но пък му се беше получило като идея.

 А с какво искаш той да е запомнил тази една година?

 – Да му е донесла повече увереност в себе си, че може, че знае, че ще се справи, че му предстоят по-хубави неща, да не се отказва и да продължава!

 



Archives by Month:


Archives by Subject:


Archives by Year:

  • 2017
  • 2016
  • 2015
  • 2014
  • 2013
  • 2011