Първи срещи на новите двойки младежи и ментори

Много сме щастливи, когато виждаме резултата от работата си! Вече няколко ментори от новата ни група, преминала обучение в края на юли, се срещнаха с младежи и уговориха следващите стъпки в подкрепа на развитието на младежите.

 

 

Лора Маринова: Искам да дам нещо от себе си на младежите

Лора: Искам да дам нещо от себе си на младежите

Лора Маринова

Не се чудете Лора говори за младежите, които участват в програмата на „Стъпка за България“. Тя е следващият ментор, който ви представяме, вижте какво ни откри тя за себе си.

Разкажи ни повече за себе си. С какво се занимаваш в момента?

-Хонорован асистент съм в ТУ и се опитвам да напиша докторат.

Каква е темата?

-В областта на изкуствения интелект е – Модели на невронни мрежи, използвани в областта на изкуствения интелект.

В такъв случай как вместваш доброволчеството в Стъпка за България с тази дейност?

-Ангажимента ми е сутрин от 09:00 до 17:00. След пет часа съм свободна и мога да присъствам на срещите на Стъпка за България, така че успявам да ги съчетвам. Доброволец съм и в други организации.

Казваш, че си доброволец и в други организации. Какво ти харесва в това да бъдеш доброволец?

-Харесва ми да работя с млади хора. Аз съм била учител преди време. От около 15 години съм асистент и се занимавам предимно с млади хора. Искам, ако мога, да дам нещо от себе си и на младежите, които участват в програмата на фондацията. Да ги вдъхновя и ако може някой от тях, благодарение на моя опит да тръгне нагоре.

Ти имаш опит, както казваш с млади хора. Какво ти дава работата с тях?

Първо ме зарежда, защото младите хора са пълни с нови идеи, носят в себе си нов заряд. А след като видят опита на преподавателя или дори ментора те малко от малко придобиват част от навиците и вижданията на този човек. Затова искам да им дам нещо от себе си.

Какво друго те зарежда?

-Много обичам да чета книги, въпреки че напоследък нямам много време, защото имам много ангажименти. Обичам и да карам колело и да плувам, а любимото ми хоби е да сърфирам в интернет.

То е любимо на всички напоследък.

-Да, но при мен от 20 години. Малко по-дълго е от на повечето хора.

В момента знам, че нямаш младеж. Как си представяш обаче бъдещата си работа с него?

-Със сигурност няма да е леко, защото това са проблемни младежи. Изискват много внимание и търпение. Ще се опитвам да не преминавам неговото лично пространство, да не му налагам своите възгледи. Надявам се да успеем да се сработим и да му дам повече добри неща от себе си.

Виждам, че нямаш розова представа затова, че всичко ще се случи много лесно, но не мислиш ли, че това би било малко разочароващо а теб?

-Имам 16 годишна дъщеря и знам какво е да общуваш с хора на тази възраст. И да ме демотивира донякъде аз каквото и да направя го правя от сърце, правя го от добра воля, така че каквото успее да поеме младежа от мен ще му е в плюс, няма да му е в минус. Няма да съжалявам за нищо.

Ти си асистент в университет. Какво смяташ, че ще е по-добре да дадеш на младежа – знанията, които имаш в своята област или по-скоро като житейски опит, или двете, как бих подходила?

-По малко и от двете. На първо време искам да развия мисленето на младежа. Аз и като преподавател предимно се стремя моите студенти и ученици да мислят. Ако той прояви инетерес към някой език или към програмирането с удоволствие бих му помогнала. Ако не – не бих го насилвала. Искам да се научи да взима правилните решения, както аз. Аз досега смятам, че в моя живот съм взимала общо взето 95 % правилните решения. Искам да го науча да мисли, да има алгоритмично мислене, защото то помага на човек да визма по-лесно решения в живота и да може от многото възможости да избере най-правилната и да знае, че дори да сгреши, това е била най-добрата възможност за него. От житейския път – нямам кой знае какъв житейски път, защото моят живот е минал повече в учене, отколкото в работа.

Каза, че и другде си доброволец. От колко време всъщност се занимаваш с доброволчество?

-Откакто се прибрах в България през 2013 г. Последната година започнах да преподавам на възрастни хора, над 65 години – имейл, фейсбук, малко word и excel. С голямо учудване забелязвам, че възрастните хора са по-трудолюбиви от младежите, повече старание влагат и когато положат това старание за около 6 седмици за по час час и половина седмично научават много повече неща, което мен лично ме изененада. Даже имах една възрастна курсистка на 85 години.

За какво мечтаеш?

-Да отида на Марс. Дори кандидатствах в проекта Mars one, който беше обявен преди 2 години. За съжаление не бяхот одобрените кандидати. В момента има 30-40 човека на тренировъчен лагер в щатите. Макар да не съм в първата група се надявам да съм в някоя от следващите.

Какво още ти се иска да направиш – каза ми за докторантурата, за доброволчеството, за марс, но има ли още нещо?

-Искам да помогна, с каквото мога на моите близки, а на колкото повече хора мога да помогна извън този кръг за мен ще е по-добре.

В какво вярваш?

-В себе си.

Обща среща на ментори и младежи… и един стажант

oshta sreshta na mentori i mladeji...iedin stavant

Веселина Пейчева

Обучението за управление на личните финанси беше фокусът на общата среща, за която може да научите повече от стажанта Весeлина Пейчева.

 

Невероятно топло ми става отвътре, когато наблюдавам искрен човешки израз на загриженост, нежност, обич. Бях очарована да видя всичко това, когато посетих една от общите срещи между ментори и младежи, защото е

 БЛАГОРОДНО

да се отвориш за другия, в началото напълно непознат човек и да дадеш най-доброто от себе си. Постоянство, време, отзивчивост, да бъдеш себе си, да  се развиеш и да се изправиш пред предизвикателство като това.

ВДЪХНОВЯВАЩА

е взаимността и отговорността и от страна на младежите – понякога е нужно само да оцениш усилията на отсрещната страна, да изпиташ благодарност, за да имаш развитието, което е необходимо, за да пристъпиш напред, да се довериш!

УЧИМ СЕ ЗАЕДНО

Младежите заедно с менторите преминаха обучение за управление на личните финанси. На пръв поглед е лесно, но хората не винаги мислят как и колко разходи биха могли да спестят и да инвестират в нещо по-добро. Фасилитаторът Христо даде всичко от себе си в представянето на своята презентация и с лекота успя да привлече вниманието на присъстващите. Поучителна и оригинална лекция, как да пестим и как да направим равносметка от какво истински се нуждаем в живота – не толкова от дрехи, закупени от лъскавите витрини на столичните молове или от апетитно изглеждаща готова храна в някой от големите вериги хранителни магазини. Той ни припомни, че с воля и добре организирано време всеки би могъл да направи малка крачка към приготвяне на собствената си храна, например. Младежите, които до този момент не бяха разглеждали подобна гледна „спестовна“ точка, осъзнаха, че наистина, дори и те, все още не напълно самостоятелни, могат да спестяват средства, които да влагат в образование или други важни за тях сфери. Беше изключително увлекателно, а атмосферата – забавна приятна, съчетана със страхотно слънчево време.

РЕЗУЛТАТЪТ

Интерактивната игра беше добър подход за обмяна на идеи и споделяне на лично мнение на младежите. Забелязах, че те се чувстват комфортно и открито си признават за какво най-много отиват месечните им средства. Оказа се, че всички даваме най-много пари за храна, а и за наем, което е неизбежно. Младежите, повечето ученици по готварство, се съгласиха с това, че храната е по-вкусна когато си я приготвиш сам, а и се чувстваш доволен от това постижение. Живко, който е само на 17 години, пое инициативата следващия път да ни направи баница, което развесели всички.

МЛАДЕЖИТЕ ОТБЛИЗО

След почерпката дойде време за тръгване, но аз все още не исках да се разделям с младежите. Реших да се разходя с тях, да обядваме, да науча нещо повече за живота им. Разбрах, че Боби не само учи във вечерно училище, но и работи. Това ми се струва изключително трудно. Той иска да кандидатства в Софийския университет, което ме накара да се чувствам горда, че все повече хора имат мечти, преследват ги и не се отчайват.

Мариан пък, едва на 15, все още се „бори“ с училището по готварство, но с него обсъждахме много сериозни теми като това, колко вредно е тютюнопушенето, колко е важно да си самостоятелен и с какъв тип проблеми в днешно време се сблъсква един тийнейджър. За неговата крехка възраст усетих много духовна сила и енергия, разбрах, че за него няма невъзможни неща!

Тази среща между менторите и младежите ми показа колко позитивно и вдъхновяващо може да бъде едно доброволчество за подобна кауза! И какви резултати може да постигнеш у другите и у самия себе си – доброто винаги се връща тройно, а за всяка мечта небето е лимитът!      

 


Archives by Month:


Archives by Subject:


Archives by Year:

  • 2017
  • 2016
  • 2015
  • 2014
  • 2013
  • 2011