Voice it!

Национална мрежа за децата организира събитие, в рамките на което промотира нуждата от повече гласност, която да се дава на младежите. 

На събитието Voice it дузина организации, работещи с млади хора, показа дейностите си. Не си представяйте обаче най-обикновено изложение на организации! Всяка организация представи по забавен, включващ участващите младежи начин своята дейност. На нашия щанд младежите влизаха в ролята на ментори и даваха съвети на подрастващ.

 voice it

Спечелихме и литературен конкурс!

Приятели, спечелихме и литературен конкурс! „За енджиотата и хората“ цели разбираемо и интригуващо обяснение на дейността на неправителствените организации. Конкурсът е организиран от фондация „Лале“ и НПО портал. В първото му издание се включиха 48 текста. Вижте нашия:

За стъпките, младежите в неравностойно положение и пътеводителите
 
Помните ги, нали? Джордж и Лени – единият пазеше другия да не направия някоя беля.  И не че Лени не можеше да върши работа – просто имаше затруднения и трябваше да му се даде време и спокойни обяснения. А бели все ставаха. Лени просто обичаше меки и пухкави неща.
 
Ами, нещо такова.  Възрастни (зрели, мъдри, знаещи, можещи и куп други хубави качества) помагат на младежи (уплашени, неориентирани, неопитни и все такива неприятни черти, които може да имаш) да се справят с всевъжможни трудности, които живота, или още по-гадното – училището, все скупчват пред теб. И не че младежите, израстнали без родители, не могат да се справят сами – просто не знаят много неща, които всички останали считат за елементарни и им трябва време, обяснения и малко помощ. Нашите доброволци-ментори им помагат да не направят някоя беля. А малки бели  все стават.  Младежите просто  обичат да се забавляват  и  честичко  забравят  за срокове, ангажименти и други дреболии.
 
Как помагат нашите доброволци? Водят младежите стъпка по стъпка из необятния свят на уроците, избора на специалност, кандидатстването, търсенето на работа, справянето с всички документи, квартири и други подобни. Прилича малко на онова така популярно сватбарско хоро – три напред, една назад. Чертаете цел, правите крачка към нея, попълвате заедно документите, изпращате ги, после все нещо се случва, все изниква някоя „спешна работа“, някой срок е пропуснат и се връщате назад. После пак с голям мерак напред и все така, докато постигнете целта. Възрастните се виждат с младежите, говорят си за трудностите, които вторите срещат, как да ги преодолеят, какви може да са последиците. Възрастните споделят опит, знания, умения. Възрастните насочват към поставянето на цел. И после побутват младежите по стръмния път към изпълнението й.
 
И ако всеки галактически стопаджия има нужда от хавлия и пътеводител, то всеки младеж, излизащ от институция, има нужда от ментор и воля. За менторите отговаряме ние. Те са мъдри и опитни като магьосника Гандалф, справяли са се с трудности като Робинзон Крузо, запазили са нещо детско като Питър Пан и са безкрайно търпеливи. И най-важното – истински земни хора са. Те не дават пари, а съвети, време и внимание. А времето и вниманието са скъпи стоки.
 
Това е нашата мисия: помагаме там, където институциите спират, защото младежите в неравностойно положение са вече големи и зрели (а се оказва, че много от тях дори не са разбрали, че токът и водата се плащат). Помагаме чрез доброволци, които искат да дадат нещо на хора, имали по-малко късмет. Важно е, защото всеки би трябвало да може да е самостоятелен  голям човек,  да  развива  уменията  си.  С  по-прости  думи  (и  до  тук  с литературния език) да завърши училище като всички деца, да си намери жилище като всички самостоятелни хора, да се справи с търсенето на работа като всички големи.
 
Автор: Гергана Кичева, програмен директор

Изпълнихме проекта и имаме мрежа от доброволци!

Фондация „Стъпка за България“ завърши проекта „Изграждане на доброволческа мрежа в подкрепа на младежи в неравностойно положение“, финансиран в рамките на програмата за подкрепа на НПО на ЕИК (www.ngogrants.bg).

 

В рамките на проекта проведохме общо 7 обучения, целящи не само придобиване на необходите знания и умения за работа с младежите, но и спотяване на екипа от доброволци. Темите включваха коучинг, целеполагане, как да сме „атрактивни“ за младежите и да задържаме вниманието им, как да позлваме интереактивни методи за работа (игри, например), какви са характеристиките на младежи, израстнали без родителска грижа.

 

Сега вече сме уверени, че менторите-доброволци са подготвени адекватно да общуват с младежите и да ги съпровождат към постигането на целите им и самостоятелния живот.

 

Проведохме и 24 месечни срещи за доброволците – споделяхме трудности, но и множество успехи, почувствахме се като част от голяма общност, преследваща обща благородна цел, сприятелихме се. 
 
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Стъпка за България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.
 
seminar

Връчване на стипендия „Стъпка за България“

На Закриващия семинар по проекта връчихме и стипендията на фондация „Стъпка за България“ на двама от нашите младежи. Гордеем се с тях – студенти, спортуват активно и преследват целите си!

Скъпи младежи, продължавайте все така, защото вие давате смисъл на работата ни!

Средствата за стипендиите са предоставени с любезното съдействие на г-н Емил Вис.

Ина Апостолова: Хората са носители на доброто

Ina Apostolova

Ина Апостолова

Що е то да си ментор във Фондация „Стъпка за България“? Днес повдигаме още малко завесата в разговора ни с Ина Апостолова, надникнете и вие!

 

Защо реши да бъдеш доброволец?

-Харесва ми да работя за някаква кауза и намирам смисъл в това. Смятам, че в България доброволчеството не е много добре застъпено и искам да бъда част от организация, с която да го развиваме заедно.

А защо избра точно програмата на „Стъпка за България“?

-Защото ми се стори по-уникална. Повечето идеи, в които участват доброволците са свързани с ходене в жилищата, където те се срещат с младежите, докато тук ми се стори, че има повече свобода и интерактивност. Можеш да помагаш на едно дете не само, ходейки в дома и виждайки го в определено време, а можеш да го водиш на различни спортни мероприятия, да си му ментор и приятел, да го виждаш извън дома и да не е толкова редуцирано.

Каква е ролята на ментора според теб?

-Със сигурност доста обширна, тъй като от една страна ти имаш чисто практически ангажимент свързан с да кажем кариерно, учебно развитие на твоя младеж или девойка. От друга страна ти си нещо като подкрепящ човек за него, ако той желае да сподели за личния си живот, въобще за някакъв проблем, който го измъчва в момента или пък, каквото и да е свързано с неговата личност. И другата страна е, че по някакъв начин с твоето отношение му даваш пример, (ролеви модел е силно казано) но все пак, общувайки с теб той изгражда модел на подражание или може би вдъхновение. Ролята на ментора в всеобхватна и не може да се ограничи само в едно направление.

Ти чувстваше ли се достатъчно подготвена, когато реши да се запишеш в програмата за ментори?

-Не, в началото все още нямах точна представа какво да очаквам, но в следствие на обучения и разговори с хората от „Стъпка за България“ ми се изясни какво е менторство и как да сме успешни ментори. В началото може би си го представях по-идеалистично и розово, отколкото е в действителност. Знаех, че е сложна работа, но незнаех колко.

Почувства разочарована, когато двамата младежи, с които си започвала да работиш се отказаха от програмата?

-Вторият не се е отказал със сигурност, все още изчаква. Първият – да, защото не ми стана ясно защо се отказа… може би ако знаех конкретната причина.

Но си намерила сили да продължиш.

Да, може би има значение, че ние с него все още не бяхме развили кой знае каква силна връзка и може би ако работиш с даден човек 4-5 месеца и тогава той се откаже, е по-трудно да го преглътнеш.

Доброволчеството в България все още не е много разпространено, а ти вече повече от една година си в програма за доброволци. Това отнема ли ти нещо?

-По-скоро не. Единственото, което е като минус за мен е дългия период, в който чакам да се намери младеж, с когото да сме подходящи да работим заедно. Това са негативите, но чувстваш, че допринасяш с нещо.

А като време?

-Не ми отнема много време, но аз така или иначе през свободното си време обичам да съм заета с такъв тип дейности, така че не смятам, че ми отнема нещо и, че е някакъв негатив от времева гледна точка.

Защо според теб доброволчеството не е популярно у нас?

-Аз имам чувството, че е популярно или аз се движа в такава среда, с по-млади хора, които са по-активни. Нямам някакви наблюдения да не е популярно.

Виждаш тенденция да нараства популярността му или, че на този етап вече е популярно?

Не мога да обобщя, защото човек вади изводи от средата, в която се движи и може би от там имам такова нещо. Повечето хора, с които общувам правят нещо, дори и да не е постоянно – спорадично, например даряват дрехи, затова мисля, че е популярно.

Ти си психолог, има ли според теб успешен профил на доброволец и по-конкретно на ментор?

-От една страна се изкушвам да кажа, че има по-подходящи, но от друга страна хората се развиват и не можем да ги изключим като неподходящи, т.е. ако той развие определени качества би могъл да бъде успешен ментор. Като качества за успешния ментор – да е търпелив, да може да разбира гледната точка на другия и да можеш да си обясняваш поведения, които на пръв поглед изглеждат странни, да можеш да видиш какво стои зад тях, да си рефлективен – да умееш да наблюдаваш себе си и хората, да си толерантен и най-вече е много важно да не се подхлъзваш по идеята, че ти искаш да развиеш твоя младеж/девойка в някаква посока, по-скоро да гледаш на себе си като на човек, който ще му помогне да разбере какво иска и как иска да се развие, т.е. да нямаш усещане, че трябва да контролираш нещата.

Има много неправителствени организации, които работят с деца и младежи. Според теб къде трябва да се насочи голяма част от усилията им, за да помогнат за реализацията на младежите след напускане на жилището, в което са настанени?

-Установено е, че децата, израстващи в институции не получават достатъчно внимание, грижи и любов, което не развива у тях определени качества и умения, а крайните последствия от това са, че те се чувстват не интегрирани и не могат да се реализират на пазара на труда. Всичко тръгва от първоначалната грижа, свързана с родителската фигура. В тази посока има деинституционализация. Но сме в такъв процес, който хваща едни деца на седем, други на петнайсет години. За тези, които са в началото – да кажем, че имат добър старт. За другите – може би трябва да се разглеждат по възрастови групи. Би било хубаво да има повече доброволци, които не се грижат само за научаване на уроци или подпомагане от гледна точка на знания или работа, но и създаване на добра връзка с младежа или девойката и не трябва да се ограничаваме само с хора, които са над 18 години, може да се започне от малко по-рано. Смятам, че това е конструктивно. Приемната грижа също смятам, че е добър вариант.

А имаш ли наблюдения за общественото мнение за децата/младежите дали ги притеснява или им пречи?

-Според мен, по скромните ми наблюдения по-скоро ги притеснява и по-скоро пречи. Особено в малките населени места, това което съм чувала от познати хора там е по-скоро- не наемай на работа такъв младеж, той е от институция и всякакви предубеждения. Обаче пък има една нова тенденция – социално предприемачество. Това са хора, които знаят за какво става въпрос и самите те са склонни да наемат младежи и девойки и да ги развиват по някакъв начин.

Какво би те отказало от програмата на „Стъпка за България“?

-Лични проблеми, липса на време, преместване в друг град, незнам може да се случи нещо или пък ако видя, че не съм ефективна. Но по-скоро бих се отказала от менторството като ментор, иначе аз имам някакви идеи за развитие и мога да помагам с други неща…Ако видя че не съм ефективен ментор ще се откажа, но сега не съм стигнала до тази идея, все още се опитвам.

В какво вярваш?

В хората и в доброто, защото хората са носители на доброто.

Среща с настолни игри

Прекарахме незабравим следобед с младежите и се почувствахме като младежи! Играхме настолни игри, неусетно учехме за управление на ресурси, целеполагане, комуникация, забавлявахме се и още повече си заобичахме работата!

Целта на срещата беше да поиграем всички заедно, ментори и младежи, и чрез забавления да говорим с младежите зз важни теми, засягащи самостоятелността им. Менотрите ни се подготвиха за тази среща по време на обучението, проведено предния ден. 

Срещата се състоя в неделя, 25.10. Благодарим на Къщата На Трите Трола за гостоприемството! 12189590_10205258967733089_45101039764573072_n

Инициативата бе осъществена с любезното съдействие на Американското посолство в България.
b_d9e8019b593db7b4e1150f721c8c2261

Закриващ семинар по проект „Изграждане на доброволческа мрежа в подкрепа на младежи в неравностойно положение“

През изминалата година фондация „Стъпка за България“ изпълни проекта „Изграждане на дброволческа мрежа в подкрепа на младежи в неравностойно положение“. Набрахме множество доброволци, създадохме сплотена мрежа от желаещи да помагат, организирахме редица обучения и вече имаме самочувтвието да кажем: „Ние сме екип, който има нужните знания и умения, за да работи с младежи в неравностойно положение!“
 
Ще се радваме да споделим с вас опита си от създаването на доброволческа мрежа, събран през тази година, да разкажем как протекоха обученията, как подбрахме темите и в каква степен те допринесоха за нашето формиране като специалисти в работата с младежи. Вече сме експерти и в мотивирането на доброволци, подбора им за специфичната ни цел и мотивирането на младежи да вземат по-активно участие в образователни дейности. Ще можете и да ни задавате въпроси относно изпълнението на проекта по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
 
Събитието ще се проведе на 05.11 (четвъртък) от 18:30 часа в хотел Сити (ул. „Стара планина“ 6, в близост до 1. СОУ). Моля, желаещите да се включат в семинара да попълнят регистрационната форма до 04.11:
https://goo.gl/yUYdXN
 

Семинарът е част от проекта „Изграждане на доброволческа мрежа в подкрепа на младежи в неравностойно положение“, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
(www.ngogrants.bg)

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Стъпка за България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Забавно обучение

Направихме страшно оригинално и забавно обучение – говорихме с доброволците как да „преподаваме“ на младежите целеполагане, управление на ресурси, комуникация чрез забавни методи! Като за начало – разработихме идеи за работа чрез настолни игри. Оказа се чудесна идея – спотяваща екипа от доброволци по неочаквано забавен начин и страхотна изненада за младежите в неучебен ден. 

Обучението е част от проекта „Изграждане на доброволческа мрежа в подкрепа на младежи в неравностойно положение“, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
(www.ngogrants.bg)

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Стъпка за България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.
11 3 1

Пламена Петрова: След като станах ментор открих цял един нов свят

Sled kato stanah mentor otkrix cql edin nov sviat

Пламена Петрова

Тя е в редиците на менторите на „Стъпка за България“ от вече изминалото лято и сподели с нас още малко за себе си и за работата с младежите.

Как би довършила изричението „ Станах ментор, защото…“?

-Станах ментор, защото обичам деца и искам да работя с тях.

Защо искаш да работиш с тях?

За мен те са бъдещето.

Отскоро си в програмата на „Стъпка за България“, но вече работиш с младеж. Кои са хубавите и лошите страни на това да бъдеш ментор?

-За момента не откривам лоши страни, просто интересни. За хубавите страни мога да кажа, че аз имам потребност да бъда полезна и това е моят начин да го направя. Освен това го намирам за нещо наистина изпълнено със смисъл.

Не е ли лоша черта, че ти отнема време? Все пак ти работиш по цял ден, имаш и други отговорности?

-Не отнема повече време, отколкото може да отдели всеки един човек. Мисля, че ако правилно си организираш времето, ще ти остане достатъчно, за да влагаш в подобни инициативи.    Времето е най-ценният ресурс за мен. Много по-скъпо е да дариш време, а и това е един смислен начин да си прекарваш свободното време.

След като вече имаш допир с работата с младежи, израснали в не семейна среда, според теб трябва ли да се промени грижата за децата в България, за да могат да се реализират след като напуснат жилището, в което са настанени?

-Да, смятам, че те трябва да бъдат въведени в различни социлани кръгове, да имат примери за добри професионалисти, добри примери за хора, отдадени на обществени идеали, добри примери за здрави и хубави семейства, т.е. семейства, в които семейството е ценност. Да видят различни аспекти на това какво хората разбират под това да бъдеш успял и да намерят своя начин да се чувстват щастливи.

Мислиш, ли че децата/младежите, с които работим се притесняват от начина, по който ги възприемат останалите?

-Да, смятам, не защото го показват, а заради начина, по който подхождат, опитвайки се да впечатлят някой, да накарат някой да ги хареса и това за тях наистина изглежда важно, смятам, че се притесняват.

А околните не се ли притесняват повече от тях?

Аз останах без родители като малка, но израснах в семейна среда. Въпреки това, когато хората ме виждат, разговарят с мен, виждат моите амбиции, образование и интереси всичко е наред. Когато разберат, че родителите ми са починали (което се случва, неприятно е, но е факт), погледът на тези хора вече е различен. Те внимават какво ще кажат, гледат да не засягат теми, които са по-чувствителни и виждам, че за тези неща трябва да се говори. Просто е хубаво ако човек има потребност да говори, това е бил моя начин, но съм виждала промяна в отношението, изпитвала съм го.

Кой и как мислиш, че би могъл да промени това притеснение и отдвете страни?

-Конкретен човек няма да може. Промяната идва от самите младежи. Те биха я постигнали, придобивайки самочувствие, да изискват промяна. Те трябва да заявят пред света, че нямат проблем с него, а и наистина да нямат, и светът не трябва да има проблем с тях.

Има ли нещо друго, което искаш да споделиш с нас?

-Искаше ми се да кажа, че мислинето ми преди беше много скептично, защото смятах, че нищо не се прави. Аз съм човек, който иска да помогне, но не виждах смисъл да се включа, защото не мислих, че някой прави нещо реално. „Стъпка за България“ ми показа, че това не е така. Тук виждам как се случват неща, виждам как хора дават сърце и душа и ако го влагат достатъчно дълго време в нещо доброто се разпростира и продължава. И когато правиш добро няма как да очакваш да го получиш от същото място, но пък ще го получип от някъде другаде, откъдето изобщо не си очаквал.

Как би завършила изричението „След като станах ментор…“?

-След като станах ментор открих цял един нов свят.

Краен срок за стипендианти

Скъпи младежи,

напомняме, че остават броени дни до крайния срок за кандидатстване за стипендията на фондация „Стъпка за България“.

Трябва да сте:

  1. Студент от първи или по-горен курс на възраст до 26 години
  2. Да има успех не по–нисък от 4.00
  3. Да не получава повече от две стипендии (включителбно тази )
  4. Да е участник в програмата на фондация “Стъпка за България”

И, разбира се, да покажете мотивация за по–нататъшно развитие. Самата стипендия е в размер на 150 лева месечно, които се превеждат на студента по банкова сметка на негово име.

Очакваме кандидатури до 15.10. 2015 година, а резултатите ще са готови до 30.10.2015 година. Успех!  

Условия

Формуляр за попълване от кандидата

Обучение за ментори: ние вече сме общност!

izneseno obuchenie-golqmaМиналата седмица се проведе и така дългоочакваното обучение за доброволци-ментори на младежи в неравностойно положение извън София. Целта му беше екипът от доброволци на фондация „Стъпка за България“ да поговори отново и в много повече детайли с професионалисти за особеностите на младежите, израстнали без родителска грижа. Освен това –  всички да се почувстваме като част от един екип, от една голяма общност, преследваща обща благородна цел. Сега сме готови още по-адекватно да посрещнем нуждите на младежите и знаем, че не сме сами в изпълнението на тази задача. 

Обучението е част от проекта „Изграждане на доброволческа мрежа в подкрепа на младежи в неравностойно положение“, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
(www.ngogrants.bg)

*На снимката се разиграва семейна снимка през очите на дете.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Стъпка за България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Отново на театър!

Помните ли проекта за ходене с деца на театър от началото на лятото в Ятото (yatoto.com) – „С деца (без родители) на театър“

Театралният сезон започна отново и избрахме постановката „Вечеря за тъпаци“ в Сатиричния театър. Свежа, забавна и подходяща за нашата аудитория.

Така, миналата седмица ходихме пак на театър със сладурите от SOS ЦНСТ „Приятели“ и „Мечтатели“ и други младежи. Комедията беше чудесна, групата ни – голяма и вече ни питат „Кога ще ходим пак?“. Благодарим най-сърдечно на всички за подкрепата!

Стените оживяват

Изключително сме щастливи, когато виждаме красиви резултати от усилията си!

На 3. и 4. октомври младежите намериха най-красивото приложение на сив и скучен трафопост в София. През първия ден младежите, заедно с художника Йоан Ценков, подготвиха схемата на рисунката си. В неделя, със запретнати ръкави и готовност да се цапат смело, те дадоха живот на тигър с лъвска грива (символизира животно със свръх сили), цветна змия и обичлива мечка с огромно сърце. 

Рисунката се намира в гр. София, на ул. Развигор, 2 (в близост до 4-то РПУ). 

Участваха младежи от ЦНСТ „Приятели“, ЦНСТ „Мечтатели“ и фондация „Агапедия“, а самата инициатива беше финансирана от хотел Park Inn by Radisson.

Петя Попова: Винаги съм искала да работя с младежи и да помагам

DDM_0777

Петя Попова

  Запознайте се с Петя Попова, инжeнер по микроелектроника и ментор в програмата на фондация „Стъпка за България“.

Защо стана доброволец?

– Винаги съм имала желание. Просто до преди това не съм имала много време да го правя, защото още учих и работих. Когато завърших магистратурата, записах докторантура, но си казах, че тя е по-свободна като възможност и понеже ми остава само работатa като ангажимент, реших, че сега е моментът да го направя това нещо. Винаги съм искала да работя с младежи и да помагам. Винаги съм знаела какво искам да правя и затова ми е било лесно, но много от моите съученици не са знаели какво искат, затова смятам, че е важно младежите да се насочват и да им се помага.

Ти си ментор вече от 1 година. Можеш ли да си спомниш първата и последната среща с младежа, с когото работиш?

 – Последната беше преди 10 минути. И първата също много добре си я спомням. Той беше взел няколко учебника, които му бяха предоставени от „Стъпка за България“, подписа се, че ги е взел и ще си ги върне и така се запознахме. В началото беше по-притеснителен.

Каква е промяната, която виждаш в него от първата до последната среща?

 – Той завърши успешно учебната година. Имаше моменти, в които се колебаеше, но вече завърши 9-ти клас. Успя да си смени работата и да излезе на квартира. Според мен има положителна промяна.

Какво даде ти от себе си, за да видиш тази промяна?

 – Много съботи и недели. Особено през учебната година, ние се виждаме всяка събота и неделя, за да учим заедно. Решаваме задачи по математика, учим по английски, физика, история, пишем каквито домашни има. Той е много съвестен обаче и винаги си ги прави. Общо взето дала съм малко познания от 9-ти клас и време. Главно време, което е най-важното.

Явно желанието му да прави всичко това се дължи на теб.

 – Донякъде да. Той имаше желание и преди мен, но е допълнителен стимул, когато някой ти помога и виждаш, че успяваш.

Знаеш, че има много и различни програми, в които се полага грижа за децата и младежите в неравностойно положенние. Според теб какво още трябва да се прави и може ли да се направи изобщо още нещо, за да постигнат децата по-добра реализация в живота? Ти имаш контакт с младежа, какво е можело да бъде направено за него, а не е било направено?

 – Преди не съм имала поглед, но след като станах ментор ми прави впчатление едно единствено нещо, че материалното го има, но никой не иска да даде внимание и време. Никой не иска да дарява внимание и време за тези деца.Всеки е много забързан, всеки няма време и всички сме много заети. Пари има, има много ресурси и възможности. За Коледа те почти нямат свободен ден, защото все отнякъде ги дърпат да ходят на партита, на мероприятия. Това, което им липсва е внимание и време. Мисля, че точно това даваме ние.

IMGP0842-Edit-2

Петя Попова

Повечето хора, които намират време за тях като че ли са доброволци. Доброволчеството става все по-популярно в България. Според теб какъв е успешният профил на добрият доброволец?

 – Част от успешния профил е да не губи мотивация и да бъде търпелив.

А имала ли си нужда като ментор от някакви по-специализирани познания, т.е. мислиш ли, че ако имаше познания в някаква определена област би била по-полезна?

 – Ние не сме специалисти психолози. Младежите ни приемат по-скоро като приятели и просто ние трябва да сме мотивирани, за да го правим. Но всъщност беше хубаво първоначалното обучение, което ни проведоха от фондацията. Това е добра подготвка за човек, който досега не се е сблъсквал с подобна ситуация.

Срещала ли си притеснение у младежа за начина, по който го възприемат околните?

  – Повечето от тези младежи са по-затоврени, особено ако са поставени в голяма група. Според мен той не се срамува от околните, но не е супер активен, по-притеснителен е.

Кои са страните, които могат да работят, за да го няма или поне да се намали това притеснение? Не само за твоя младеж, а като цяло.

 – Да се занимават повече хора с тях и по-отрано. Те не се приемат за различни, защото така са израснали и това е тяхната история. Те не го приемат трагично и ние не трябва да го приемаме трагично, за да не им го насадим. Просто наистина повече хора да се заниамват с тях, да не са изолирани и само да се трупат едни пари няъде там.

Как реагират твоите приятели и познати на твоето менторство в „Стъпка за България“?

 – „Това е чудесно“, „Това е страхотно“, „Много хубаво, ама аз сега нямам време“. Общо взето реакцията на всички беше такава.

Коя е най-голямата трудност, която срещна ти през изминалата година в работата си с младежа?

 – В началото ми беше трудно да свикна с неговото темпо, като начин на мислине, на възприемане на нещата.

 С какво ще запомниш тази една година?

 – С много положителни емоции. Например, младежът ме изненада много сладко на коледа. Беше ми донесъл подарък, опакован в розова хартия, личеше си колко много се е постарал. Беше ми купил бухaлче и аз се учудих как се е сетил, защото бухaл се подарява на учител. Той каза, че не е знаел, но пък му се беше получило като идея.

 А с какво искаш той да е запомнил тази една година?

 – Да му е донесла повече увереност в себе си, че може, че знае, че ще се справи, че му предстоят по-хубави неща, да не се отказва и да продължава!

 

Първи срещи на новите двойки младежи и ментори

Много сме щастливи, когато виждаме резултата от работата си! Вече няколко ментори от новата ни група, преминала обучение в края на юли, се срещнаха с младежи и уговориха следващите стъпки в подкрепа на развитието на младежите.

 

 

Лора Маринова: Искам да дам нещо от себе си на младежите

Лора: Искам да дам нещо от себе си на младежите

Лора Маринова

Не се чудете Лора говори за младежите, които участват в програмата на „Стъпка за България“. Тя е следващият ментор, който ви представяме, вижте какво ни откри тя за себе си.

Разкажи ни повече за себе си. С какво се занимаваш в момента?

-Хонорован асистент съм в ТУ и се опитвам да напиша докторат.

Каква е темата?

-В областта на изкуствения интелект е – Модели на невронни мрежи, използвани в областта на изкуствения интелект.

В такъв случай как вместваш доброволчеството в Стъпка за България с тази дейност?

-Ангажимента ми е сутрин от 09:00 до 17:00. След пет часа съм свободна и мога да присъствам на срещите на Стъпка за България, така че успявам да ги съчетвам. Доброволец съм и в други организации.

Казваш, че си доброволец и в други организации. Какво ти харесва в това да бъдеш доброволец?

-Харесва ми да работя с млади хора. Аз съм била учител преди време. От около 15 години съм асистент и се занимавам предимно с млади хора. Искам, ако мога, да дам нещо от себе си и на младежите, които участват в програмата на фондацията. Да ги вдъхновя и ако може някой от тях, благодарение на моя опит да тръгне нагоре.

Ти имаш опит, както казваш с млади хора. Какво ти дава работата с тях?

Първо ме зарежда, защото младите хора са пълни с нови идеи, носят в себе си нов заряд. А след като видят опита на преподавателя или дори ментора те малко от малко придобиват част от навиците и вижданията на този човек. Затова искам да им дам нещо от себе си.

Какво друго те зарежда?

-Много обичам да чета книги, въпреки че напоследък нямам много време, защото имам много ангажименти. Обичам и да карам колело и да плувам, а любимото ми хоби е да сърфирам в интернет.

То е любимо на всички напоследък.

-Да, но при мен от 20 години. Малко по-дълго е от на повечето хора.

В момента знам, че нямаш младеж. Как си представяш обаче бъдещата си работа с него?

-Със сигурност няма да е леко, защото това са проблемни младежи. Изискват много внимание и търпение. Ще се опитвам да не преминавам неговото лично пространство, да не му налагам своите възгледи. Надявам се да успеем да се сработим и да му дам повече добри неща от себе си.

Виждам, че нямаш розова представа затова, че всичко ще се случи много лесно, но не мислиш ли, че това би било малко разочароващо а теб?

-Имам 16 годишна дъщеря и знам какво е да общуваш с хора на тази възраст. И да ме демотивира донякъде аз каквото и да направя го правя от сърце, правя го от добра воля, така че каквото успее да поеме младежа от мен ще му е в плюс, няма да му е в минус. Няма да съжалявам за нищо.

Ти си асистент в университет. Какво смяташ, че ще е по-добре да дадеш на младежа – знанията, които имаш в своята област или по-скоро като житейски опит, или двете, как бих подходила?

-По малко и от двете. На първо време искам да развия мисленето на младежа. Аз и като преподавател предимно се стремя моите студенти и ученици да мислят. Ако той прояви инетерес към някой език или към програмирането с удоволствие бих му помогнала. Ако не – не бих го насилвала. Искам да се научи да взима правилните решения, както аз. Аз досега смятам, че в моя живот съм взимала общо взето 95 % правилните решения. Искам да го науча да мисли, да има алгоритмично мислене, защото то помага на човек да визма по-лесно решения в живота и да може от многото възможости да избере най-правилната и да знае, че дори да сгреши, това е била най-добрата възможност за него. От житейския път – нямам кой знае какъв житейски път, защото моят живот е минал повече в учене, отколкото в работа.

Каза, че и другде си доброволец. От колко време всъщност се занимаваш с доброволчество?

-Откакто се прибрах в България през 2013 г. Последната година започнах да преподавам на възрастни хора, над 65 години – имейл, фейсбук, малко word и excel. С голямо учудване забелязвам, че възрастните хора са по-трудолюбиви от младежите, повече старание влагат и когато положат това старание за около 6 седмици за по час час и половина седмично научават много повече неща, което мен лично ме изененада. Даже имах една възрастна курсистка на 85 години.

За какво мечтаеш?

-Да отида на Марс. Дори кандидатствах в проекта Mars one, който беше обявен преди 2 години. За съжаление не бяхот одобрените кандидати. В момента има 30-40 човека на тренировъчен лагер в щатите. Макар да не съм в първата група се надявам да съм в някоя от следващите.

Какво още ти се иска да направиш – каза ми за докторантурата, за доброволчеството, за марс, но има ли още нещо?

-Искам да помогна, с каквото мога на моите близки, а на колкото повече хора мога да помогна извън този кръг за мен ще е по-добре.

В какво вярваш?

-В себе си.

Обща среща на ментори и младежи… и един стажант

oshta sreshta na mentori i mladeji...iedin stavant

Веселина Пейчева

Обучението за управление на личните финанси беше фокусът на общата среща, за която може да научите повече от стажанта Весeлина Пейчева.

 

Невероятно топло ми става отвътре, когато наблюдавам искрен човешки израз на загриженост, нежност, обич. Бях очарована да видя всичко това, когато посетих една от общите срещи между ментори и младежи, защото е

 БЛАГОРОДНО

да се отвориш за другия, в началото напълно непознат човек и да дадеш най-доброто от себе си. Постоянство, време, отзивчивост, да бъдеш себе си, да  се развиеш и да се изправиш пред предизвикателство като това.

ВДЪХНОВЯВАЩА

е взаимността и отговорността и от страна на младежите – понякога е нужно само да оцениш усилията на отсрещната страна, да изпиташ благодарност, за да имаш развитието, което е необходимо, за да пристъпиш напред, да се довериш!

УЧИМ СЕ ЗАЕДНО

Младежите заедно с менторите преминаха обучение за управление на личните финанси. На пръв поглед е лесно, но хората не винаги мислят как и колко разходи биха могли да спестят и да инвестират в нещо по-добро. Фасилитаторът Христо даде всичко от себе си в представянето на своята презентация и с лекота успя да привлече вниманието на присъстващите. Поучителна и оригинална лекция, как да пестим и как да направим равносметка от какво истински се нуждаем в живота – не толкова от дрехи, закупени от лъскавите витрини на столичните молове или от апетитно изглеждаща готова храна в някой от големите вериги хранителни магазини. Той ни припомни, че с воля и добре организирано време всеки би могъл да направи малка крачка към приготвяне на собствената си храна, например. Младежите, които до този момент не бяха разглеждали подобна гледна „спестовна“ точка, осъзнаха, че наистина, дори и те, все още не напълно самостоятелни, могат да спестяват средства, които да влагат в образование или други важни за тях сфери. Беше изключително увлекателно, а атмосферата – забавна приятна, съчетана със страхотно слънчево време.

РЕЗУЛТАТЪТ

Интерактивната игра беше добър подход за обмяна на идеи и споделяне на лично мнение на младежите. Забелязах, че те се чувстват комфортно и открито си признават за какво най-много отиват месечните им средства. Оказа се, че всички даваме най-много пари за храна, а и за наем, което е неизбежно. Младежите, повечето ученици по готварство, се съгласиха с това, че храната е по-вкусна когато си я приготвиш сам, а и се чувстваш доволен от това постижение. Живко, който е само на 17 години, пое инициативата следващия път да ни направи баница, което развесели всички.

МЛАДЕЖИТЕ ОТБЛИЗО

След почерпката дойде време за тръгване, но аз все още не исках да се разделям с младежите. Реших да се разходя с тях, да обядваме, да науча нещо повече за живота им. Разбрах, че Боби не само учи във вечерно училище, но и работи. Това ми се струва изключително трудно. Той иска да кандидатства в Софийския университет, което ме накара да се чувствам горда, че все повече хора имат мечти, преследват ги и не се отчайват.

Мариан пък, едва на 15, все още се „бори“ с училището по готварство, но с него обсъждахме много сериозни теми като това, колко вредно е тютюнопушенето, колко е важно да си самостоятелен и с какъв тип проблеми в днешно време се сблъсква един тийнейджър. За неговата крехка възраст усетих много духовна сила и енергия, разбрах, че за него няма невъзможни неща!

Тази среща между менторите и младежите ми показа колко позитивно и вдъхновяващо може да бъде едно доброволчество за подобна кауза! И какви резултати може да постигнеш у другите и у самия себе си – доброто винаги се връща тройно, а за всяка мечта небето е лимитът!      

 

Нова група ментори

Приятели, след приключването на кампанията ни по набиране на смели нови доброволци, които да се включат в изключително отговорната дейност по подпомагане на младежи в неравностойно положение, се проведе се и въвеждащо обучение за ментори! Въпреки жегите имаше много ентусиасти. Те преминаха няколкото стъпки за одобрение (попълване на анкетна карта, интервю) и скоро ще са съвсем готови да се срещат с младежите в неравностойно положение и да ги подкрепят да водят самостоятелен живот! Много сме щастливи – нашият нов малък офис за първи път беше толкова пълен! С тази група нашата мрежа от доброволци нарастна и вече имаме около 40 обучени доброволци.
В рамките на два дни си говорихме за ефективната комуникация, доброволчеството, спецификите на младежите, лишени от родителски грижи и законовите рамки в страната, отнасящи се към различните социални услуги.

 

Обучението е част от проект “Изграждане на доброволческа мрежа в подкрепа на младежи в неравностойно положение”, финансиран по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. (www.ngogrants.bg)

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Стъпка за България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.
 

Набиране на доброволци

В момента тече кампания по набиране на доброволци, които да се включат във въвеждащото обучение на 25-26 юли и да са подготвени да помагат на младежи от началото на новата учебна година.

Ако мислиш, че имаш какво да споделиш и искаш да си полезен на някого с по-малко късмет – ти си нашия човек!

Какво правим? Целта на менторската програма е да свържем младежи, лишени от родителски грижи, на възраст 16-25 г. с ментори – хора, които да им помагат с целеполагане, уроци по учебни предмети, писане на CV, търсене на работа, съвети и опит. Тъй като ангажиментът към младежите е сериозен и по-дългосрочен, ние сме разработили процедура за подбор на мотивирани доброволци:) Първият етап е попълването на анкетната карта. Следват интервю и при одобрение – обучение. Следващото въвеждащо обучение ще се проведе на 25-26 юли.

Анкетната карта може да попълните тук:

https://docs.google.com/forms/d/1afVzlypCc7SxLMMs63AZKDb7F6vQQ2tMR4slaAa-SmE/viewform

Volunteers

Костадин Калайджиев: Уверен съм в това, което мога

Kostadin Kalaidjiev

Костадин Калайджиев сн. Личен архив

Костадин е част от менторската програма на фондация „Стъпка за България“, чиято цел е да помага на младежи, израснали без родителска грижа. Повече за предизвикателствата и наградите от изживяването да бъдеш ментор може да научите от самия Костадин.

   Как те наричат твоите приятели?

– Коце.

 Би ли се представил с едно изречение?

– Здрасти, аз съм Коце и съм оптимистично настроен към живота и неговата динамика.

 В какъв момент от живота си беше Коце, когато през главата му мина идеята да стане доброволец?

– Беше преди 15 години. Първата ми доброволческа дейност беше с БМЧК Пловдив, където работихме с най-малките деца от домовете „Мария Луиза“ и „Рада Киркович“. Ходихме да се видим с тях, да общуваме, да ги извеждаме, да играят, особено по-малките. Провеждахме курсове за първа помощ и ролеви игри. От там тръгна доброволчеството за мен. При тях фокусът беше по-всеобхватен. Дадох си сметка, че искам да помагам на някой краен обект. Така се канализират енергията и усилията в даден човек и има по-голям шанс резултатът за него да бъде значителен.

А защо изобщо реши да бъдеш доброволец, още тогава в Пловдив?

– Просто ми харесва да съм социално отговорен и да помагам на хора, които могат да са по-добри и по-полезни за самите себе си, но нямат дадения ресурс или виждания. Те може би имат капацитет, просто нямат възможност. Искам да им дам, каквото мога, за да си вземат те тази възможност, или да им я покажа.

На теб това какво ти носи?

– Удоволствие.

Удоволствие от какво? От това, че си полезен, че правиш добро или…?

– От всичко това. Всъщност е като план програма. Когато постигнеш дадена цел изпитваш удоволствие. Една среща с младежа е постигната малка цел, едно действие от негова страна е малко по-голяма постигната цел. Хубаво е, защото виждаш резултат за себе си, но основният резултат е за младежа.

Как се чувстваш след среща с младежа, на който си ментор?

– В началото си мисля, че се чувствам изтощен, но е точно обратното – зареждам се. Колкото и да давам енергия от себе си, докато се опитвам да го следвам, да говоря, да помня, да дискутирам, да водя разговора или да държа вниманието, всъщност човекът отсреща иска да напредне. И аз съм там, защото той има нужда, осъзнал го е и на мен ми харесва. Така обменяме положителна енергия, така че няма изтощаване.

 Разочаровал ли си се в опита си като доброволец?

– Разочарование от доброволчеството в Пловдив – трудно, защото беше много по-всеобхватно. Сега също не съм разочарован, защото когато имаш цел да помагаш на един младеж фокусът е доста по-тесен. Ако той или тя не откликва и не виждаш прогрес е много лесно да се демотивираш.  Аз не се демотивирам, защото виждам, че за няколко месеца имаме прогрес. Но не бих направил това преди 10 години. Щеше да ме изтощи.

коце втора2

сн. Личен архив

Защо щеше да те изтощи?

 – Защото тогава не бях толкова зрял и силен като човек. Сега мога да дам много по-насочена, дълбока и постоянна помощ.

Кои са моментите, в които най-много си се радвал, че си взел решението да бъдеш ментор?

– Когато видях за първи път моя младеж. Той беше много ентусиазиран, леко уплашен, но с хъс и желание и аз си казах „Хм това е добър знак“.

Казваш, че младежът е бил изплашен. Имало ли е моменти, когато и ти си се чувствал така?

– И да съм имал, изтривам негативните емоции максимално бързо и давам път на положителните. Не си спомням конкретна ситуация, в която съм бил изплашен. Аз съм уверен в това, което мога и страхът няма как да стигне до мен.

С какво друго се занимаваш и как разпускаш в свободното си време? Изглеждаш много спокоен човек.

– Старая се да съм. Това е плод на работата ми върху моята собствена личност. Разбира се имал съм и трудни моменти и тези неща, които съм ги научил, съм ги научил по трудния начин. Спокойствието е свързано право пропорционално със здравето и обратно на стреса. Така че определено стресът е един голям вредител, за да си го намаля се старая да съм спокоен и да имам ясни приоритети в живота, както и за кое доколко да се ядосвам. Иначе ще се хвърля излишна енергия за неща, които не си струват.

Разпускането ми се получава рядко, защото работя много, поддържам испанския си език, в личен план се старая да помагам на близки. Когато все пак остане време разпускам с филми, книги, пътувания.

Как успя да поемеш и отговорността на ментор въпреки ангажираността ти?

– Чудех се как ще ми стигне времето, но все пак това е предизвикателство. И когато човек иска да се развива, както е модерно да се казва, трябва да излезе от зоната си на комфорт. Аз искам да изляза от нея. Не винаги е приятно, но винаги е полезно, а след това се вижда и ефекта.

Тоест ти вече не си в зоната си на комфорт, така ли?

– Сега вече съм обратно е нея, защото свикнах. В момента новото ми е в личен план.

За какво мечтаеш?

– Мечтая да мога да постигам още по-лесно мечтите си.

Коя например?

– Живях известно време в Испания и искам отново да живея там. Другата е да имам още повече енергия и още по-добре да си разпределям времето.

Вярваш ли?

– В това, че нещата могат да бъдат по-добре.

Как те нарича твоят младеж?

– Макар че рядко ме нарича по име, когато го прави ми казва Коце.

 

Стъпка за България с участие в изложба

Приятели,

Нека всички заедно да благодарим на нашата менторка Ирина за участието й в изложбата на Клер – френски доброволец в България.  Изложбата е посветена на една изключитлено благородна кауза, каквато е доброволчеството. Името й е „Зрънца от пясък“ и се състои от 7 фотографии на  хора, посветили живота си на различни добровоолчески дейности, но обединени от солидарността, от  вярата в доброто и в това, че всичко може да се промени стъпка по стъпка. В тази изложба те разказват за себе си,  своята работа и ангажименти. И вие можете да я видите в Арт хостел.

Irina

Радио изявите продължават с интервю за радио FM+

Приятели,

Какво по-хубаво от това да Ви зарадваме с една прекрасна новина! Проектът ни в Ятото „С деца (без родитлеи) на театър“ стана победител в конкурса от миналата седмица. В тази връзка гостувахме на радио FM+. за да разкажем повече за нашата кауза. Миналия  петък – 19.06.2015 г. –  в Часът на Ятото в „Ива от сутрин до обед“ беше излъчено нашето интервю., Можете да го чуете тук и да споделите нашата радост от победата.

FM+

Интервю по радио „София“ за менторската програма

Приятели,

На 16.06.2015 г.  по радио радио „София“ бе  излъчено интервю за нашата менторска програма. В него ние  разахме  какво е да си ментор и как можете да стамете такъв. За всички, които искате да чуете интервюто, можете да го направите тук.

Radio

Подкрепете проекта ни в Ятото

Приятели, имаме нов проект в Ятото и молим за вашата подкрепа, за да заведем нашите младежи на театър:)

Трябва да се регистрирате и в страницата на проекта да натиснете, че го подкрепяте. Добре е да имате и „билети“, които давате на проекта. Те се събират чрез гледане на реклами и пускане на публикации на страницата на Ятото. 
Ето и проекта:

http://www.yatoto.com/projects/s-deca-bez-roditeli-na-teatur/publications

Репортаж на БТВ

Ние от „Стъпка за България“ ще ставаме телевизионни звезди! BTV чуха за нашата яка и благородна кауза и този четвъртък /4-ти юни/ в централната емисия новини ще излъчат репортаж за нас, младежите ни и техните отдадени ментори.

Можете да ни гледате тук – ние сме от 39-тата минута. 🙂

 

Стипендиантска програма

Здравейте, приятели!

Ето нещо ново, интересно и изключително полезно за нашите младежи. Студентите могат да кандидатсват за отпускане на целогодишна стипендия, осигуряваща допълнителни средства на един от отговарящите на критериите младеж, с която да продължи образованието си. Вярваме, че по този начин осигуряваме един голям стимул. който да мотивира и допринесе за поддържането на добрия успех и да послужи като източник на самоувереност на класирания кандидат. Младежът трябва да е:

  1. Студент от първи или по-горен курс на възраст до 26 години
  2. Да има успех не по–нисък от 4.00
  3. Да не получава повече от две стипендии (включителбно тази )
  4. Да е участник в програмата на фондация “Стъпка за България”

И, разбира се, да покаже мотивация за по–нататъшно развитие. Самата стипендия е в размер на 150 лева месечно, които се превеждат на студента по банкова сметка на негово име.

Очакваме кандидатури до 15.10. 2015 година, а резултатите ще са готови до 30.10.2015 година. Успех!  

Условия

Формуляр за попълване от кандидата

 

И ние изпратихме абитуриенти

Здравейте, приятели! По понеделнишки искаме да ви зарадваме с една новина от края на миналата седмица. Нашите младежи завършват гимназия и по този повод SOS детски селища им спретнаха скромно празненство с много усмивки! Още по-хубавото е, че някои от тях искат да продължат образованието си в НСА и са амбицирани да се развиват. Ние можем само да им пожелаем много здраве, попътен вятър и успехи!

11313192_10204400439390417_2003518541_n

Среща с младежи и ментори

Здравейте, приятели! 
Споделяме с Вас поредната обща среща между младежите, участници в Менторската ни програма и техните ментори – отдадените доброволци на „Стъпка за България“.

Изключително благодарни сме на нашия фасилитатор Христо Панчев, който по интересен и увлекателен начин проведе обучение на тема за управление на личните финанси.  Младежите, които до този момент не познаваха термина „спестовна схема“, осъзнаха, че макар и все още не напълно самостоятелни, могат да спестяват средства, които да влагат в образование или в други важни за тях сфери.

Христо ни представи една по-различна гледна точка относно планирането на месечния бюджет. Той ни припомни, че с воля и по-организирано време всеки би могъл да направи малка крачка към осъзнато насочване и управление на личните финанси. След кратка дискусия се оказа, че всички разходваме най-много пари за храна и наем. Младежите, повечето от които ученици по готварство, се съгласиха, че храната е много по-вкусна, когато си я приготвиш сам. Освен това  задоволството от това постижение е голямо! Живко, който е  на 17 г., пое инициативата следващия път да ни направи баница! 

 Благодарим на всички присъстващи!

9.05.2015

 

Стажантска програма

„Стъпка за България“ обявява Стажантска програма към Фондацията за следните две длъжности: „Стажант проекти и програми“ и „Стажант комуникации“. Работата е интересна и дава възможност за бъдещо развитие в съответната сфера, a работното време е гъвкаво. Студенти от чужбина биха могли да се финансират и получават заплащане по програма Еразъм +.

(още…)

Обучение „Въведение в коучинга 2“

Скъпи приятели,

Тази събота, 04.04, беше доста вълнуваща за нас и целия екип на „Стъпка за България“. Нашият нов офис на ул. Алабин 50А посрещна първата си група доброволци. Проведе се обучение на тема коуинг, в което нашите ментори имаха възможност да научат из основи какво представлява процесът на коучване, как да го ползват като полезен инструмент в работата с младежите и как би бил полезен за самите тях.

Обучението включваше и няколко практически примера за задаваните въпроси по време на коучинг сесия и извеждането на ценности. Освен полезната информация, разбрахме и друго важно нещо – гледайки ценностите си и оценявайки до каква степен ги имаме, ние може да видим, че всъщност сме доста щастливи хора, без дори да го осъзнаваме.

Обучението е част от проект “Изграждане на доброволческа мрежа в подкрепа на младежи в неравностойно положение”, финансиран по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. (www.ngogrants.bg).

coaching

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Стъпка за България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

 

 

 

 

 

Среща с младежи и доброволци

Скъпи приятели и съмишленици,

щастливи сме да споделим с Вас емоциите от първата за годината обща среща между младежи и доброволци, участници в Менторската програма на фондация „Стъпка за България“.

Желанието на екипа ни бе да подберем темата така, че тя да даде положителен старт на годината. За тази цел една от нашите доброволки, инструктор по „Йога на смеха“, проведе занимание за младежите и доброволците. По време на срещата, тя наблегна на това, колко е важно да мислим позитивно и да се смеем повече и как това влияе на нашето тяло и дух и ни помага да освободим натрупаното напрежение в телата и мислите ни. Развиването на способността да запазим контрол и самообладание в критични моменти може да спомогне много повече за намирането на решение, отколкото изпадането в паника и безпокойство, а това  би било много полезно в нашето ежедневие, изпълнено с трудности и стресови ситуации. В началото на занятието младежите бяха малко резервирани, но не след дълго се включиха активно в йога упражненията. Това беше напълно ново изживяване за тях и ние сме щастливи, че в края на срещата младите хора изказаха своята благодарност и желание в бъдеще да организираме още подобни събития.

Laughing-Yoga_28.02.2015

 

Месечни координационни срещи

Проект “Изграждане на доброволческа мрежа в подкрепа на младежи в неравностойно положение”, финансиран по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. (www.ngogrants.bg), продължава.

Стартирахме годината с провеждане на месечни координационни срещи за доброволците. Координационните срещи са втората дейност, планирана в рамките на проекта. За цялото времетраене на проекта са планирани 24 координационни срещи, като всеки доброволец ще вземе участие поне в половината от тях. Координационните срещи са място, където доброволците могат свободно да споделят своите успехи и трудности в работата с младежите, да обменят опит с другите доброволци и да отиграват различни ситуации. Професионалната подкрепа, която ще им бъде предоставяна от координатора, ще ги подпомогне в преодоляването на стреса и в изграждането на техния капацитет за работа с младежите и ще подобри  усещането им за успех. Възможността да споделят проблеми и да получат професионална подкрепа от координатора-водещ на срещите, е ключова предпоставка за намаляване на стреса и предотвратяване появата на синдрома на прегарянето. Целта ни е да изградим задружен и сплотен екип, в който да се обменят опит и идеи. 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Стъпка за България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.



Archives by Month:


Archives by Subject:


Archives by Year:

  • 2017
  • 2016
  • 2015
  • 2014
  • 2013
  • 2011