Sled kato stanah mentor otkrix cql edin nov sviat

октомври
18

Sled kato stanah mentor otkrix cql edin nov sviat

Пламена Петрова

Тя е в редиците на менторите на „Стъпка за България“ от вече изминалото лято и сподели с нас още малко за себе си и за работата с младежите.

Как би довършила изричението „ Станах ментор, защото…“?

-Станах ментор, защото обичам деца и искам да работя с тях.

Защо искаш да работиш с тях?

За мен те са бъдещето.

Отскоро си в програмата на „Стъпка за България“, но вече работиш с младеж. Кои са хубавите и лошите страни на това да бъдеш ментор?

-За момента не откривам лоши страни, просто интересни. За хубавите страни мога да кажа, че аз имам потребност да бъда полезна и това е моят начин да го направя. Освен това го намирам за нещо наистина изпълнено със смисъл.

Не е ли лоша черта, че ти отнема време? Все пак ти работиш по цял ден, имаш и други отговорности?

-Не отнема повече време, отколкото може да отдели всеки един човек. Мисля, че ако правилно си организираш времето, ще ти остане достатъчно, за да влагаш в подобни инициативи.    Времето е най-ценният ресурс за мен. Много по-скъпо е да дариш време, а и това е един смислен начин да си прекарваш свободното време.

След като вече имаш допир с работата с младежи, израснали в не семейна среда, според теб трябва ли да се промени грижата за децата в България, за да могат да се реализират след като напуснат жилището, в което са настанени?

-Да, смятам, че те трябва да бъдат въведени в различни социлани кръгове, да имат примери за добри професионалисти, добри примери за хора, отдадени на обществени идеали, добри примери за здрави и хубави семейства, т.е. семейства, в които семейството е ценност. Да видят различни аспекти на това какво хората разбират под това да бъдеш успял и да намерят своя начин да се чувстват щастливи.

Мислиш, ли че децата/младежите, с които работим се притесняват от начина, по който ги възприемат останалите?

-Да, смятам, не защото го показват, а заради начина, по който подхождат, опитвайки се да впечатлят някой, да накарат някой да ги хареса и това за тях наистина изглежда важно, смятам, че се притесняват.

А околните не се ли притесняват повече от тях?

Аз останах без родители като малка, но израснах в семейна среда. Въпреки това, когато хората ме виждат, разговарят с мен, виждат моите амбиции, образование и интереси всичко е наред. Когато разберат, че родителите ми са починали (което се случва, неприятно е, но е факт), погледът на тези хора вече е различен. Те внимават какво ще кажат, гледат да не засягат теми, които са по-чувствителни и виждам, че за тези неща трябва да се говори. Просто е хубаво ако човек има потребност да говори, това е бил моя начин, но съм виждала промяна в отношението, изпитвала съм го.

Кой и как мислиш, че би могъл да промени това притеснение и отдвете страни?

-Конкретен човек няма да може. Промяната идва от самите младежи. Те биха я постигнали, придобивайки самочувствие, да изискват промяна. Те трябва да заявят пред света, че нямат проблем с него, а и наистина да нямат, и светът не трябва да има проблем с тях.

Има ли нещо друго, което искаш да споделиш с нас?

-Искаше ми се да кажа, че мислинето ми преди беше много скептично, защото смятах, че нищо не се прави. Аз съм човек, който иска да помогне, но не виждах смисъл да се включа, защото не мислих, че някой прави нещо реално. „Стъпка за България“ ми показа, че това не е така. Тук виждам как се случват неща, виждам как хора дават сърце и душа и ако го влагат достатъчно дълго време в нещо доброто се разпростира и продължава. И когато правиш добро няма как да очакваш да го получиш от същото място, но пък ще го получип от някъде другаде, откъдето изобщо не си очаквал.

Как би завършила изричението „След като станах ментор…“?

-След като станах ментор открих цял един нов свят.