Lora Marinova: Iskam da dam neshto ot sebe si na mladejite

Лора Маринова: Искам да дам нещо от себе си на младежите

Posted by: Step for Bulgaria Tags: There is no tags | Категория: Блог

август
7

Лора: Искам да дам нещо от себе си на младежите

Лора Маринова

Не се чудете Лора говори за младежите, които участват в програмата на „Стъпка за България“. Тя е следващият ментор, който ви представяме, вижте какво ни откри тя за себе си.

Разкажи ни повече за себе си. С какво се занимаваш в момента?

-Хонорован асистент съм в ТУ и се опитвам да напиша докторат.

Каква е темата?

-В областта на изкуствения интелект е – Модели на невронни мрежи, използвани в областта на изкуствения интелект.

В такъв случай как вместваш доброволчеството в Стъпка за България с тази дейност?

-Ангажимента ми е сутрин от 09:00 до 17:00. След пет часа съм свободна и мога да присъствам на срещите на Стъпка за България, така че успявам да ги съчетвам. Доброволец съм и в други организации.

Казваш, че си доброволец и в други организации. Какво ти харесва в това да бъдеш доброволец?

-Харесва ми да работя с млади хора. Аз съм била учител преди време. От около 15 години съм асистент и се занимавам предимно с млади хора. Искам, ако мога, да дам нещо от себе си и на младежите, които участват в програмата на фондацията. Да ги вдъхновя и ако може някой от тях, благодарение на моя опит да тръгне нагоре.

Ти имаш опит, както казваш с млади хора. Какво ти дава работата с тях?

Първо ме зарежда, защото младите хора са пълни с нови идеи, носят в себе си нов заряд. А след като видят опита на преподавателя или дори ментора те малко от малко придобиват част от навиците и вижданията на този човек. Затова искам да им дам нещо от себе си.

Какво друго те зарежда?

-Много обичам да чета книги, въпреки че напоследък нямам много време, защото имам много ангажименти. Обичам и да карам колело и да плувам, а любимото ми хоби е да сърфирам в интернет.

То е любимо на всички напоследък.

-Да, но при мен от 20 години. Малко по-дълго е от на повечето хора.

В момента знам, че нямаш младеж. Как си представяш обаче бъдещата си работа с него?

-Със сигурност няма да е леко, защото това са проблемни младежи. Изискват много внимание и търпение. Ще се опитвам да не преминавам неговото лично пространство, да не му налагам своите възгледи. Надявам се да успеем да се сработим и да му дам повече добри неща от себе си.

Виждам, че нямаш розова представа затова, че всичко ще се случи много лесно, но не мислиш ли, че това би било малко разочароващо а теб?

-Имам 16 годишна дъщеря и знам какво е да общуваш с хора на тази възраст. И да ме демотивира донякъде аз каквото и да направя го правя от сърце, правя го от добра воля, така че каквото успее да поеме младежа от мен ще му е в плюс, няма да му е в минус. Няма да съжалявам за нищо.

Ти си асистент в университет. Какво смяташ, че ще е по-добре да дадеш на младежа – знанията, които имаш в своята област или по-скоро като житейски опит, или двете, как бих подходила?

-По малко и от двете. На първо време искам да развия мисленето на младежа. Аз и като преподавател предимно се стремя моите студенти и ученици да мислят. Ако той прояви инетерес към някой език или към програмирането с удоволствие бих му помогнала. Ако не – не бих го насилвала. Искам да се научи да взима правилните решения, както аз. Аз досега смятам, че в моя живот съм взимала общо взето 95 % правилните решения. Искам да го науча да мисли, да има алгоритмично мислене, защото то помага на човек да визма по-лесно решения в живота и да може от многото възможости да избере най-правилната и да знае, че дори да сгреши, това е била най-добрата възможност за него. От житейския път – нямам кой знае какъв житейски път, защото моят живот е минал повече в учене, отколкото в работа.

Каза, че и другде си доброволец. От колко време всъщност се занимаваш с доброволчество?

-Откакто се прибрах в България през 2013 г. Последната година започнах да преподавам на възрастни хора, над 65 години – имейл, фейсбук, малко word и excel. С голямо учудване забелязвам, че възрастните хора са по-трудолюбиви от младежите, повече старание влагат и когато положат това старание за около 6 седмици за по час час и половина седмично научават много повече неща, което мен лично ме изененада. Даже имах една възрастна курсистка на 85 години.

За какво мечтаеш?

-Да отида на Марс. Дори кандидатствах в проекта Mars one, който беше обявен преди 2 години. За съжаление не бяхот одобрените кандидати. В момента има 30-40 човека на тренировъчен лагер в щатите. Макар да не съм в първата група се надявам да съм в някоя от следващите.

Какво още ти се иска да направиш – каза ми за докторантурата, за доброволчеството, за марс, но има ли още нещо?

-Искам да помогна, с каквото мога на моите близки, а на колкото повече хора мога да помогна извън този кръг за мен ще е по-добре.

В какво вярваш?

-В себе си.