Костадин Калайджиев: Уверен съм в това, което мога

Posted by: Step for Bulgaria Tags: There is no tags | Категория: Блог

юли
6

Kostadin Kalaidjiev

Костадин Калайджиев сн. Личен архив

Костадин е част от менторската програма на фондация „Стъпка за България“, чиято цел е да помага на младежи, израснали без родителска грижа. Повече за предизвикателствата и наградите от изживяването да бъдеш ментор може да научите от самия Костадин.

   Как те наричат твоите приятели?

– Коце.

 Би ли се представил с едно изречение?

– Здрасти, аз съм Коце и съм оптимистично настроен към живота и неговата динамика.

 В какъв момент от живота си беше Коце, когато през главата му мина идеята да стане доброволец?

– Беше преди 15 години. Първата ми доброволческа дейност беше с БМЧК Пловдив, където работихме с най-малките деца от домовете „Мария Луиза“ и „Рада Киркович“. Ходихме да се видим с тях, да общуваме, да ги извеждаме, да играят, особено по-малките. Провеждахме курсове за първа помощ и ролеви игри. От там тръгна доброволчеството за мен. При тях фокусът беше по-всеобхватен. Дадох си сметка, че искам да помагам на някой краен обект. Така се канализират енергията и усилията в даден човек и има по-голям шанс резултатът за него да бъде значителен.

А защо изобщо реши да бъдеш доброволец, още тогава в Пловдив?

– Просто ми харесва да съм социално отговорен и да помагам на хора, които могат да са по-добри и по-полезни за самите себе си, но нямат дадения ресурс или виждания. Те може би имат капацитет, просто нямат възможност. Искам да им дам, каквото мога, за да си вземат те тази възможност, или да им я покажа.

На теб това какво ти носи?

– Удоволствие.

Удоволствие от какво? От това, че си полезен, че правиш добро или…?

– От всичко това. Всъщност е като план програма. Когато постигнеш дадена цел изпитваш удоволствие. Една среща с младежа е постигната малка цел, едно действие от негова страна е малко по-голяма постигната цел. Хубаво е, защото виждаш резултат за себе си, но основният резултат е за младежа.

Как се чувстваш след среща с младежа, на който си ментор?

– В началото си мисля, че се чувствам изтощен, но е точно обратното – зареждам се. Колкото и да давам енергия от себе си, докато се опитвам да го следвам, да говоря, да помня, да дискутирам, да водя разговора или да държа вниманието, всъщност човекът отсреща иска да напредне. И аз съм там, защото той има нужда, осъзнал го е и на мен ми харесва. Така обменяме положителна енергия, така че няма изтощаване.

 Разочаровал ли си се в опита си като доброволец?

– Разочарование от доброволчеството в Пловдив – трудно, защото беше много по-всеобхватно. Сега също не съм разочарован, защото когато имаш цел да помагаш на един младеж фокусът е доста по-тесен. Ако той или тя не откликва и не виждаш прогрес е много лесно да се демотивираш.  Аз не се демотивирам, защото виждам, че за няколко месеца имаме прогрес. Но не бих направил това преди 10 години. Щеше да ме изтощи.

коце втора2

сн. Личен архив

Защо щеше да те изтощи?

 – Защото тогава не бях толкова зрял и силен като човек. Сега мога да дам много по-насочена, дълбока и постоянна помощ.

Кои са моментите, в които най-много си се радвал, че си взел решението да бъдеш ментор?

– Когато видях за първи път моя младеж. Той беше много ентусиазиран, леко уплашен, но с хъс и желание и аз си казах „Хм това е добър знак“.

Казваш, че младежът е бил изплашен. Имало ли е моменти, когато и ти си се чувствал така?

– И да съм имал, изтривам негативните емоции максимално бързо и давам път на положителните. Не си спомням конкретна ситуация, в която съм бил изплашен. Аз съм уверен в това, което мога и страхът няма как да стигне до мен.

С какво друго се занимаваш и как разпускаш в свободното си време? Изглеждаш много спокоен човек.

– Старая се да съм. Това е плод на работата ми върху моята собствена личност. Разбира се имал съм и трудни моменти и тези неща, които съм ги научил, съм ги научил по трудния начин. Спокойствието е свързано право пропорционално със здравето и обратно на стреса. Така че определено стресът е един голям вредител, за да си го намаля се старая да съм спокоен и да имам ясни приоритети в живота, както и за кое доколко да се ядосвам. Иначе ще се хвърля излишна енергия за неща, които не си струват.

Разпускането ми се получава рядко, защото работя много, поддържам испанския си език, в личен план се старая да помагам на близки. Когато все пак остане време разпускам с филми, книги, пътувания.

Как успя да поемеш и отговорността на ментор въпреки ангажираността ти?

– Чудех се как ще ми стигне времето, но все пак това е предизвикателство. И когато човек иска да се развива, както е модерно да се казва, трябва да излезе от зоната си на комфорт. Аз искам да изляза от нея. Не винаги е приятно, но винаги е полезно, а след това се вижда и ефекта.

Тоест ти вече не си в зоната си на комфорт, така ли?

– Сега вече съм обратно е нея, защото свикнах. В момента новото ми е в личен план.

За какво мечтаеш?

– Мечтая да мога да постигам още по-лесно мечтите си.

Коя например?

– Живях известно време в Испания и искам отново да живея там. Другата е да имам още повече енергия и още по-добре да си разпределям времето.

Вярваш ли?

– В това, че нещата могат да бъдат по-добре.

Как те нарича твоят младеж?

– Макар че рядко ме нарича по име, когато го прави ми казва Коце.