Ina Apostolova

Ина Апостолова: Хората са носители на доброто

Posted by: Step for Bulgaria Tags: There is no tags | Категория: Блог

ноември
8

Ina Apostolova

Ина Апостолова

Що е то да си ментор във Фондация „Стъпка за България“? Днес повдигаме още малко завесата в разговора ни с Ина Апостолова, надникнете и вие!

 

Защо реши да бъдеш доброволец?

-Харесва ми да работя за някаква кауза и намирам смисъл в това. Смятам, че в България доброволчеството не е много добре застъпено и искам да бъда част от организация, с която да го развиваме заедно.

А защо избра точно програмата на „Стъпка за България“?

-Защото ми се стори по-уникална. Повечето идеи, в които участват доброволците са свързани с ходене в жилищата, където те се срещат с младежите, докато тук ми се стори, че има повече свобода и интерактивност. Можеш да помагаш на едно дете не само, ходейки в дома и виждайки го в определено време, а можеш да го водиш на различни спортни мероприятия, да си му ментор и приятел, да го виждаш извън дома и да не е толкова редуцирано.

Каква е ролята на ментора според теб?

-Със сигурност доста обширна, тъй като от една страна ти имаш чисто практически ангажимент свързан с да кажем кариерно, учебно развитие на твоя младеж или девойка. От друга страна ти си нещо като подкрепящ човек за него, ако той желае да сподели за личния си живот, въобще за някакъв проблем, който го измъчва в момента или пък, каквото и да е свързано с неговата личност. И другата страна е, че по някакъв начин с твоето отношение му даваш пример, (ролеви модел е силно казано) но все пак, общувайки с теб той изгражда модел на подражание или може би вдъхновение. Ролята на ментора в всеобхватна и не може да се ограничи само в едно направление.

Ти чувстваше ли се достатъчно подготвена, когато реши да се запишеш в програмата за ментори?

-Не, в началото все още нямах точна представа какво да очаквам, но в следствие на обучения и разговори с хората от „Стъпка за България“ ми се изясни какво е менторство и как да сме успешни ментори. В началото може би си го представях по-идеалистично и розово, отколкото е в действителност. Знаех, че е сложна работа, но незнаех колко.

Почувства разочарована, когато двамата младежи, с които си започвала да работиш се отказаха от програмата?

-Вторият не се е отказал със сигурност, все още изчаква. Първият – да, защото не ми стана ясно защо се отказа… може би ако знаех конкретната причина.

Но си намерила сили да продължиш.

Да, може би има значение, че ние с него все още не бяхме развили кой знае каква силна връзка и може би ако работиш с даден човек 4-5 месеца и тогава той се откаже, е по-трудно да го преглътнеш.

Доброволчеството в България все още не е много разпространено, а ти вече повече от една година си в програма за доброволци. Това отнема ли ти нещо?

-По-скоро не. Единственото, което е като минус за мен е дългия период, в който чакам да се намери младеж, с когото да сме подходящи да работим заедно. Това са негативите, но чувстваш, че допринасяш с нещо.

А като време?

-Не ми отнема много време, но аз така или иначе през свободното си време обичам да съм заета с такъв тип дейности, така че не смятам, че ми отнема нещо и, че е някакъв негатив от времева гледна точка.

Защо според теб доброволчеството не е популярно у нас?

-Аз имам чувството, че е популярно или аз се движа в такава среда, с по-млади хора, които са по-активни. Нямам някакви наблюдения да не е популярно.

Виждаш тенденция да нараства популярността му или, че на този етап вече е популярно?

Не мога да обобщя, защото човек вади изводи от средата, в която се движи и може би от там имам такова нещо. Повечето хора, с които общувам правят нещо, дори и да не е постоянно – спорадично, например даряват дрехи, затова мисля, че е популярно.

Ти си психолог, има ли според теб успешен профил на доброволец и по-конкретно на ментор?

-От една страна се изкушвам да кажа, че има по-подходящи, но от друга страна хората се развиват и не можем да ги изключим като неподходящи, т.е. ако той развие определени качества би могъл да бъде успешен ментор. Като качества за успешния ментор – да е търпелив, да може да разбира гледната точка на другия и да можеш да си обясняваш поведения, които на пръв поглед изглеждат странни, да можеш да видиш какво стои зад тях, да си рефлективен – да умееш да наблюдаваш себе си и хората, да си толерантен и най-вече е много важно да не се подхлъзваш по идеята, че ти искаш да развиеш твоя младеж/девойка в някаква посока, по-скоро да гледаш на себе си като на човек, който ще му помогне да разбере какво иска и как иска да се развие, т.е. да нямаш усещане, че трябва да контролираш нещата.

Има много неправителствени организации, които работят с деца и младежи. Според теб къде трябва да се насочи голяма част от усилията им, за да помогнат за реализацията на младежите след напускане на жилището, в което са настанени?

-Установено е, че децата, израстващи в институции не получават достатъчно внимание, грижи и любов, което не развива у тях определени качества и умения, а крайните последствия от това са, че те се чувстват не интегрирани и не могат да се реализират на пазара на труда. Всичко тръгва от първоначалната грижа, свързана с родителската фигура. В тази посока има деинституционализация. Но сме в такъв процес, който хваща едни деца на седем, други на петнайсет години. За тези, които са в началото – да кажем, че имат добър старт. За другите – може би трябва да се разглеждат по възрастови групи. Би било хубаво да има повече доброволци, които не се грижат само за научаване на уроци или подпомагане от гледна точка на знания или работа, но и създаване на добра връзка с младежа или девойката и не трябва да се ограничаваме само с хора, които са над 18 години, може да се започне от малко по-рано. Смятам, че това е конструктивно. Приемната грижа също смятам, че е добър вариант.

А имаш ли наблюдения за общественото мнение за децата/младежите дали ги притеснява или им пречи?

-Според мен, по скромните ми наблюдения по-скоро ги притеснява и по-скоро пречи. Особено в малките населени места, това което съм чувала от познати хора там е по-скоро- не наемай на работа такъв младеж, той е от институция и всякакви предубеждения. Обаче пък има една нова тенденция – социално предприемачество. Това са хора, които знаят за какво става въпрос и самите те са склонни да наемат младежи и девойки и да ги развиват по някакъв начин.

Какво би те отказало от програмата на „Стъпка за България“?

-Лични проблеми, липса на време, преместване в друг град, незнам може да се случи нещо или пък ако видя, че не съм ефективна. Но по-скоро бих се отказала от менторството като ментор, иначе аз имам някакви идеи за развитие и мога да помагам с други неща…Ако видя че не съм ефективен ментор ще се откажа, но сега не съм стигнала до тази идея, все още се опитвам.

В какво вярваш?

В хората и в доброто, защото хората са носители на доброто.